Излязох бодър от кабинета на личния си доктор. Беше ми хубаво,  че ме бе намерил за напълно здрав. Имах болка в гърдите, но доктора ме преслуша, потупа тук-там, погледна лабораторните ми резултати и реши, че всичко е наред. Попита ме дали пуша и си бях признал. По принцип, на такъв въпрос отговарях с ‘не’, защото запалвах цигара само отвреме-навреме, а не исках някъде, някой да види в доклада на доктора, че съм пушач.

- Цигарите убиват - пошегува се докторът ми, което всъщност не беше само шега, разбира се. 

Излизайки от кабинета, минах покрай жена, която взех за просякиня. Беше вързастна - към седемдесетте, с чорлава сива коса. Седеше на малко, дървено, трикрако столче с малка масичка пред нея, на която имаше карти. Отпред на масичката, срещу жената имаше друго такова малко столче. Стана ми малко жал за нея. Беше горещ следобед и въпреки че тя бе намерила сянка, навън бе доста топло, дори и под закрила на сянката на сградата, от която бях излязъл.  

- Искаш ли да ти прочета късмета? - попита ме тя, когато минавах покрай нея.

“Аха,” помислих си аз, “Тази гледа на карти или на ръка.” Какво пък? Обикновено не спирам пред такива - бях сигурен, че човек сам си прави късмета, но ми стана любопитно какво ще ми каже. Седнах на столчето.

- Гледали ли са ти на Таро карти преди? - попита жената. Лицето ѝ бе набраздено от бръчки и кожата бе жълта, жълта, като жарещото слънце на небето, което преваляше на запад и хвърляше коси, жълти лъчи по сградите от отсрщната страна на улицата. Топлината се блъскаше в бетонните постройки и се отразяваше, и достигаше и нас. Стана ми топло и свалих лекото си яке и останах само по фланелка с къси ръкави. 

- Какво да направя?

- Сложи пет лева на масата. Ще ти раздам карти и после по тях ще ти разгадая късмета? - каза жената.

- Честно да ти кажа не вярвам на такива глупости. Давай по бързо. Ако ще ми отнеме много дълго време, забрави - казах аз и вдигнах вежди, което би трябвало да ѝ каже - “Готов съм да си тръгна.” Тя сви рамене и каза:

- Добре. Ще минеш по бързата процедура. - след което съвсем без да бърза извади пакет цигари от джоба на захабената си блуза. Постави цигара между устните си, запали я със запалка, след което вдиша тютюневия дим, задържа за момент и после безсрамно издиша в лицето ми. Не ми стана кофти. По-скоро ми се допуши. Стана ми само кофти, защото си помислих, че си бях обещал да не пуша. Някак си ми харесваше, че бях задрав. Отказвах цигарите без да имам някаква здравословна причина затова. Бях си обещал да не пуша, но на, като видях как старицата настървено вдишаше тютюневия дим и на мен ми се дощя да запаля.

- Така. - каза старицата, след като сложих пет лева на масичката -  Сега ще разбъркам тестето. Ти ще цепиш и ще ти обърна карта. Всяка от тях е символ на нещо. После ще ти разтълкувам твоята карта. - Кимнах с глава. Дотук добре. Жената размеша картите, и след като ѝ цепих обърна една от тях. Беше с образа на скелет. Жената ме стрелна с бърз поглед и после каза несигурно. - Е, това все пак е само една карта. Трябва да се чете на няколко. 

- Защо, какво означава скелетът? - попитах я. Тя пак дръпна от цигарата и ми каза тихо:

- Скелетът е картата на Смъртта…

- Тоест символ някакъв - нещо ново, някаква промяна, нали?

- Хмм, смърт е смърт, но не ти четох по правилото. Може да е промяна. 

- Тъпа работа - казах леко ядосан, станах и си тръгнах. Завих зад ъгъла и влязох в малко магазинче, където си купих пакет цигари. Не запалих веднага. Един вид разтеглях удоволствието. После като пуших, щеше да ми е по-готино. 

С якето през рамо продължих да крача по тротоара, а слънцето, кацнало ниско над булеварда срещу ми печеше и сякаш ме изгаряше. Беше като в пещ. Направо не се дишаше от топлина. По тротоарите бе пусто, всичко живо се бе изпокрило на сянка, само аз като някакъв загубеняк, крачих по нагорещения бетон.  

Най-накрая стигнах до колата си. Качих се, вътре не се живееше. Подпалих и отворих стъклата. Пуснах климатика на максимална сила. Когато въздуха вътре малко се отвърна, потеглих.

Колата ми бе Волво, червено, с остри форми, стар дизайн, и естетчески ми харесваше повече от новите модели, но си бе старо. Миришеше на масло и бензин в него, не знам двигателя ли не бе наред, нещо в резервоара ли беше. Напоследък харчеше много. Трябваше да я закарам на монтьор, но колата си се движеше, а все нямах време да я закарам за проверка. 

Спрях пред къщи и реших да запаля цигарата най-после. Скъсах опаковката на пакета с наслъждение, махнах и станиолчето отвътре. Извадих цигара и я помирисах, след това я сложих между устните си. Запалих я и с наслъждение вдишах тютюневия дим. Бях спрял на сянка, смъкнал стъклото и климатикът работеше бодро, та не поддържаше приятна температура ва колата. Лек вятър се бе появил и допълнително разхлаждаше .Само от жълтото по високите части на сградите можех да позная, че слънцето все така пече.  

Е, щастието ми не продължи дълго - скоро цигарата бе изпушена. Отворих вратата и се наведох към асфалта да я загася. Малко късче от запалената жар на фаса бе подхваната от вятъра и се затъркаля към задницата на Волвото. Отвън лъхаше на бензин. “На тази кола май ѝ тече резервоара,” си помислих, когато жарта изведнъж припламна по-силно и преди да имам време да направя нещо цялата задница избухна в пламъци. После резервоарът се взриви. 

А аз ли? Аз станах малко пламъче и после като дим литнах към синьото небе, където слънцето залязваше и жареше от запад, но за мен посоките много-много нямаха значение. Какво стана после ли? Е това е друга история.