В градинката, до спирката на трамвай номер 4 в Княжево, бе хубаво. Лъхаше на гора откъм Витоша – мъх, земя и гнила растителност. От едната страна бе спирката на трамвайте, а от другата - спирката на автобусите, които въртяха около старото кино и тръгваха за Владая. До киното бе някогашната стара сграда на библиотеката, в която сега се продаваха печки за отопление с дърва. 

Пътечка се въртеше през малкия парк, около нея бяха поставени няколко пейки, на някои от тях седяха хора, които се наслаждаваха на топлото, следобедно, августовско слънце. Подухваше лек ветрец. Небето бе покрито от тъмни облаци. Може би щеше вали, а може би не. Хубавото бе, че облаците закриваха отвреме-навреме слънцето и лекият вятър подухваше, та не беше задушно и жега, както предишните няколко дена.

Отнякъде, никой не го видя точно откъде, в парка са появи клошар и седна на една от пейките. Облечен бе с черни дънки и яке и тъмна фланелка с неопределен свят. Носеше високи обувки, тип кубинки без връзки. Дънките му бяха два номера по-големи, без колан и постоянно се смъкваха надолу. Мъжут ги придърпваше с лявата си ръка, отвреме-навреме, за да не паднат. Дрехите изглеждаха мръсни и погледнати отдалеч имаха вид сякаш отблизо биха издавали определена или неопределена, но неприятна миризма. Клошарят бе на видима възраст около шейсетте с дълга къдрава коса и брада. И косата и брадата бяха напълно бели и му придаваха достолепен вид. Контрастираха с потъмнялото от слънцето, а и от мръсотия, лице. 

Веднъж седнал на пейката, клошарят сложи до себе си еднолитрова бутилка с вода и закуска обвита в найлонова торбичка. Разви закуската - най-вероятно намерена в боклука и започна бавно да яде. Отвреме-навреме подхвърляше по трохичка на няколко гълъба, които се събраха пред него и те лакомо се бутаха и воюваха един с друг за трохите. 

След като изяде закуската, клошарят лениво отвинти капачката на бутилката с вода. После все така лениво се наведе и взе фас от земята до него. Сложи го в бутилката. Стана от пейката и започва да търси наоколо. Около пейката бе пълно с фасове. Много пушачи бзе да се интересуват от подържането на чистота си бяха хвърляли изпушените цигари направо пред пейката. Това бе добре-дошло за клошарят, който събра фасовете и ги пускаше в бутилката си. Когато се навеждаше, дънките му се смъкваха надолу и откриваха черни, скъсани, долни гащи. Клошарят не се притесняваше от явния си екзибиционизъм, нито пък че това може да пречи на някой от другите посетители на парка. На един-двама от тях започна да им става интересно - какво ли правеше този клошар, защо слагаше фасовете във бутилката? Отговорът не закъсня. Той отпи от водата в нея, после внимателно затвори отново с капачка скъпоценните фасове. Бавно се затътри по пътечката към шосето отвъд парка. По пътя спря пред две пенсионерки и ги попита дали ще му дадат пари. Те се направиха, че не го чуват. Той пък се направи, че не забелязва, че те се правят, че не го забелязват и стоя една-две минути пред тях и ги съзерцава. Пак ги попита за пари. Когато отново не получи отговор изпсува и си тръгна, Насочи се до близкия кош. Започна да рови в него и да хвърля боклуци наоколо. Най-накрая се отказа, тъй като така и не намира нищо, което да грабне вниманието му. С бутилката с фасове в дясната ръка, а лявата, придържаща дънките, клошарят се затътри надолу по тротоара към спирката на трамвая.  

На пейката, пликчето, с което бе завита закуската на клошаря се понесе по вятъра и падна в тревата, да други боклуци, които други минувачи бяха хвърлили разсеяно наоколо. Един закъснял гълъб обикаляше пейката с надеждата да намери парченце хляб и се втурна след пликчето. Не забелязва големият плъх, който дебнеше във храстите до пейката. Плъхът се хвърли и зграбчи птицата за врата. Последва борба. Гълъбът се бори отчаяно за живота си. Пърха с крила, мъчи се да се измъкне. Наоколо се разхвърчаха пера. Най-накрая плъхът все пак победи. Умъртви гълъба и го завлече под храста.

В парка подухваше ветрец. Времето бе топло, но не чак толкова топло, че да е неприятно. Приятно бе. Човек можеше да се разходи или просто да седне на някоя от пейките в парка и да позяпа наоколо. Понякога има какво да се види.